За или против соята?! Аз я харесвам, но гледам да не прекалявам с нея.

Следвайки принципа, че всяко растение в природата си има своите полезности и има защо да е тук, така и соята. Тя е вълшебна…честно, няма толкова по-универсална храна. От соя има кълнове, брашно, мляко, сирене, растително “месо”, сметана, сгъстители, лецитин; има много и различни сортове- бяла, жълта, червена, зелена. Зелената често е наричан боб мунг и от нея се правят кълновете.

Соевото брашно е почти задължително за некласическо, но пък много вкусно тесто за пица.
Соевите “млечни” продукти са част от бита на азиатските страни, където кравето мляко е почти непознато.

И все пак- гледайте по-предпазливо етикетите, много от соята е ГМО, защото с нея се изхранва добитъка, т.к. търсенето не месо е огромно…

Тофу бях опитвала и преди. Беше купено от магазина и, честно казано, хич не ми хареса. Беше блудкаво и имаше вкус на нещо изкуствено. Реших, че предпочитам яхния от соя, соеви кълнове или каквото и да е друго от соя.
Но много бързо си промених мнението след поредния неделен обяд в DreamHouse-а, най-любимото ми местенце за хапване, където бях приятно доволна от тяхното задушено тофу със зеленчуци. Чудо! Та, вдъхнових се аз, запретнах ръкави и си направих тофу вкъщи.

 Какво ни трябвa:

  • 500g соя и около 2l вода
  • 4-5 лимона
  • сушени домати
  • гевгир, парче по-рехав плат (аз направо взех покривката за тесто) и пасатор

И как става:

  • Соята се накисва във вода за един ден( моята стоя два и нищо й няма).
  • След като вече е прилично набъбнала се пасира, прецежда се през плата( може и през по-едро сито) и вече имаме сурово соево мляко.
  • Слагаме го на котлона за десетина минути, като постоянно бъркаме. Не е ужасно досадно! След като вече започне да се усеща приятния аромат на соята, намаляваме котлона и оставаме да заври.
  •  Трябва да го изстудим сега до около 40-45 °. 
  •  А през това време изстискваме лимоните и изсипваме сока на дъното на по-дълбок съд. Дълбок, защото следва да изсипем млякото от височина 60cm и то от раз. Ако съдинката е плитка, ще имаме чудесен повод да пуснем пералня.
  • Сега съдинката я оставяме неподвижна за около 5 минути. И тофуто започва да стяга.
  • На дъното на гевгира ( или на съд с дъно, пропускащо вода) постиляме покривката и внимателно с голяма лъжица преместваме тофуто, за да се дренира.
  • Покриваме и отгоре с плат и затискаме с тежка чиния, за да се отцеди водата. В зависимост от времето на отцеждане( от 30 мин до час), твърдостта варира. Моето беше по-мекичко.
  • И след като вече имаме истинско тофу, ухаещо на соя и лимон, слагаме парченцата в купичка, редим между тях сушени домати, които след един ден хем пускат аромат и цвят, хем омекват.
  • Тофуто може да бъде подправено с кимион, сухи чушки, маслини, копър, зехтин и др. В комбинация с мед става чудно кремче за торта♥

tofu with dried tomatoes