• ПРОДУКТИ:
  • 2 ч.ч. сварена соя
  • 1 ч.ч. ръжено брашно
  • 4-5 с.л. ленено брашно
  • кимион, червен пипер и чубрица
  • сол на вкус
  • 1 ч.л. сода
Един ден правих тофу (рецепта), с остатъка от пасираната соя, реших, че трябва да сътворя нещо. Първочначално си мислех да я объркам с подпавки и пасиран лук и да запека хапчици на фурна, но после, сещайки се, че имам особено вкусното,  кремообразно тофу, минах на вариант Б- крекерчета. Станаха доста хрупкави (доста!!!), та чак звучно се дъвечеха и заглушаваха съседа с дрелка☺.

Твърдостта им зависи от времето на печене, както и от това дали в тестото има мазнина или не. В това нямаше. 


И да запретнем ръкави:

Соята се пасира или се намчква добре с преса за картофи. Отцежда се добре от излишната вода.
В голяма купа слагаме всички продукти и почваме да объркваме, да месим, месим, месим…..осатвяме да почине и пак месим. Тестото е по-трудно за месене, т.к. глутенът е съвсем малко, а и няма мазнина.
Разточваме на обилно набрашнена повърхност, като дебелината е около 5mm.
Режем на фигурки- може с нож на триъгълници, ромбове, ивички, квадрати. Може и с формичка за сладки.

За Коледа искам да си набавя форма “борче” /не отказвам подаръци/
Печем на около 150° и веднага ги увиваме в кърпа.

Много подходящи за намазване и за пикник! Лесно се опаковат и загъват в хартийка и можем да ги носим в джоб, че даже и в дамска чанта!

Крекерите могат да се намажат с тахан и мед, да се слепят и да се оставят така за ден, два, за да поомекнат.
Могат да бъдат начупени на парченца, заляти с мед и мляко и консумирани веднага. 

Забележка: ако сложим някаква мазнина към тестото, крекерчетата ще са по-нежни и все така хрупкави!  Въпрос на вкус и предпочитания за хрупане!